„Няма да забравя, той всяка сутрин, като дойдеше работа, обикаляше всички лаборатории, поздравяваше със своя типичен поздрав, вдигаше дясната си ръка и казваше ‚Нещо ново?‘ Той винаги гореше да чуе за някакво ново изследване, интересен резултат и всячески помагаше за реализирането и внедряването им.“

„Цял живот ще имам много светли спомени за този голям българин, учен, организатор, общественик и приятел. Той ми беше като баща, просто аз израснах под неговото крило и добродетелите, ако имам такива, се дължат на неговото благотворно влияние, за което съм му безкрайно благодарен.“

„Инж. Белопитов знаеше езици. Контактуваше с чужденци. Създаваше условия за много наши хора да ходят и да се учат по света. Той не правеше разлика дали е изток или е запад. Навсякъде беше високо ценен и добре посрещан, уважаван и приеман като един достоен българки учен.“

„На мнозина замисълът и строителството на такъв огромен завод, какъвто е Силнотоковият, се виждат едва ли не фантазия, но организаторският талант и далновидност на Никола Белопитов довеждат до реализацията му. Наистина, той намира място в завода на редица машини, които се доставят тогава и чието внедряване в други предприятия се забавя.“

„Когато попитаха някого от сътрудниците ‚Къде работиш?‘, не беше необходимо да казваш името на института. Достатъчно беше да кажеш, че работиш в Института на Белопитов.“

„Той беше генератор на идеи. Беше широко скроен човек. Умееше да се бори и да отстоява своите виждания и своите идеи.“

„Ако не беше инж. Белопитов, аз нямаше сега да бъда инженер. А ‚виновникът‘ дори не успя да си спомни – бяха изминали повече от 20 години от времето, когато тази и още няколко други стипендии, издействани от инж. Белопитов, направиха от бедните и гладни тогава студентчета днешните богати с идеи и организационен опит български инженери.“

„Аз мисля, че Белопитов направи едно голямо дело – строителството на Института и импулса, който даде в началото на неговото развитие. Това беше основата и гаранцията за неговото възходящо развитие в перспектива.“

„Още с първите дни на моето пребиваване в Института имах възможност да контактувам с инж. Белопитов и ми направи много голямо впечатление неговата дружелюбност и неговата непосредственост при отношенията му със сътрудници и служители. Той никога не изграждаше дистанция между себе си и другите служители, което е едно чудесно качество за ръководител.“

„Инж. Белопитов остави една дълбока следа с маниера си на работа. Той показа как трябва да се работи в един научен институт. Благодарение на този маниер е по-късния период на развитие на Института успехите не закъсняха.“

„Група ентусиасти още през 1961 г. създадохме физкултурен колектив и аз бях първия председател. Една от първите прояви беше организирания футболен мач между инженерите и техниците на Института. Тази футболна среща беше наблюдавана от целия състав на Института, начело с неговия директор инж. Никола Белопитов. Победата беше спечелена от отбора на техниците и директорът, поради липсата на