Head of NIIS and NIIEP

1952 - 1963

През 1952 г. инж. Белопитов става директор на новосъздадения Научно-изследователски институт по съобщенията. Там той се занимава с изследването и внедряването на решенията на основни проблеми в развитието на съобщителната техника в страната, включително производството на радиопредаватели, антени, телевизионни уредби и студиа, гръмозащитни уреди, контролни приемници, изследвания на взаимното влияние между въздушното телеграфни и телефонни линии и много други. Като основен проблем инж. Белопитов вижда бавния ръст на производителността, резултат от ниската механизация и автоматизация. Той прави предложение за ефективно повишаване на  производителността чрез обновяване на машините, засилване на работата на научно-изследователските институти, по-широка международна и вътрешна специализация и кооперация в производството. За него основополагащи са привличането на експерти (а не партийци) в управлението на индустрията, съкращаване на администрацията и подобряване на обслужването. Не на последно място той посочва, че опитните професионалисти нямат мотивация за работа, защото техните усилия не се оценяват и често въпреки квалифицирания си труд получават по-малко от работниците в цеховете.

Днес, живеейки в ерата на компютрите и Интернет, ние разбираме колко прав е бил инж. Белопитов, когато през 1952 г. казва че „Мозъкът на съвременната автоматизация това е електрониката. Поради това на нея трябва да се обърне най-голямо внимание.“

Имено поради далновидността си през 1961г. инж. Белопитов, тогава на 60 години, е привлечен за участие в разработката на „Перспективна програма за развитието на електротехническата промишленост в периода 1962 – 1980 г.“, където работи с колеги като инж. Богомил Йорданов, инж. Димитър Йонов, инж. Илия Джагаров и др. Групата събира и анализира вътрешните потребности и перспективните планове за развитие на отраслите в страната. Под внимание са взети тенденциите в световните пазари, чуждите икономики, както и вътрешната икономика на СИВ, данни за наличието и развитието на месни суровини и материали, както и възможностите за импорт. Внимание се отделя и на възможностите за получаване на техническа помощ и закупуване на ноу-хау, както и програми за обучение и подготовка на необходимите научни и изпълнителни кадри. За програмата инж. Богомил Райнов си спомня „Сега, когато този период е ‚минало‘, с удовлетворение можем да отбележим, че макар и за някои скептици тази програма беше фантастична, тя беше потвърдена от действителността.“

През 1960 г. инж. Белопитов се заема с необходимостта да се обединят развойните и инженерни кадри в електропромишлеността в една научноизследователска, иновационна организация със собствен кадрови потенциал и производствена база на пряко разпореждане на Стопанско обединение „Елпром.“ Първата задача на инж. Белопитов е да създаде материалната база и лабораториите. Сградата на Института, разположена в Горни Лозенец, тогава е най-високата и престижна сграда в София. Инж. Белопитов и неговият колега и сподвижник инж. Джагаров са денонощно анфажирани със строежа до неговорно завършване.

Същевременно Никола Белопитов се сблъсква с липсата на специалисти, тъй като техническите университети и специализираните училища не осигуряват достатъчно инженери и техници с необходимите знания. Под ръководството на инж. Белопитов  се разработва цялостна програма за решаване на кадровия проблем, която се фокусира върху работа с производствата и учебните заведения с цел намиране и подпомагане на млади хора със склонност и желание да се занимават с изследователска, конструкторска и технологична дейност. Инж. Белопитов има нюх за откриване на млади и талантливи кадри. Академик Ангел Ангелов казва: „Инж. Белопитов имаше усет да привлича млади и интелигенти хора и да ги увлича в работата. Той подбра много добри сътрудници и изгради своя научна школа в Института. Създаде много добри кадри, които по-късно се разпръснаха и създадоха основата на нашата силнотокова и слаботокова промишленост.“ Инж. Иван Манев добавя: „В оценката си за хората, особено, когато ставаше дума за хабилитация, издигане в служебната йерархия, неговият основен критерий беше степента на професионализъм.“

През 1962 г. на базата на НИИЕП се създава Научноизследователски проектно-конструкторски институт електронна промишленост (НИПКИЕП). Основната му задача, наред с научните разработки е мащабна развойна дейност за проектиране, създаване на конструкторски и технологични документации на електротехнически изделия за директно внедряване в производство. В това число влизат електрически машини от широка гама – от големи синхронни генератори до микромашини и изчислителна техника за бита.

За трите години, за които Инж. Белопитов управлява НИПКИЕП, той превръща организацията в крупен развойно-изследователски център, който осигурява цялата развойна дейност на електротехническата промишленост в страната. Осъществени са първите постижения в работата на института, които му носят международни връзки и признание. Разработките на колектива на института са награждавани неколкократно с Димитровска награда. Сред най-успешните продукти за периода са:

• Серии асинхронни двигатели с общо предназначение
• Електротелфери
• Електрозадвижвания за електрокари
• Вертикални хидрогенератори
• Силови трансформатори

За бита се създават бързонагреватели за течаща вода, топло акумулиращи печки, бойлери и любимия на поколения българи ‚чушкопек.‘

Интензивното развитие на института от този период се отъждествява с името на неговия създател и пръв директор Никола Белопитов. Логично, през 1980 г. по решение на Държавен съвет Институтът по електротехническа промишленост е наименован „Никола Белопитов.“