The man behind the name
Никола Белопитов създава дълготрайни приятели сред българските инженери учещи в Германия през 20-те години на XX в. Негов близък приятел и състудент инж. Васил Марков, с когото споделят общи професионални политически интереси, е осъден и разстрелян по време на процеса срещу Трайчо Костов. Друг близък приятел на инж, Белопитов от същото време е Нанчо Нанчев, с когото Белопитов работи успешно по най-големите си проекти. Семейството на художника Борис Ангелушев, чиято съпруга е германка, са съседи и близки приятели на сем. Белопитови в Драгалевци. Покрай съпругата си, която е известна българска художничка, Белопитов създава много контакти с творците на епохата. Те са редовни посетители на Клуба на журналиста и Руския клуб, където прекарват часове в беседи и спорове за политика, литература и изкуство с приятели като Жана Парпулова, Мария Нейкова, Георги Марков, Радой Ралин и Кирил Цонев. Инж. Белопитов и Радой Ралин са приятели от времето прекарано в затвора по време на процеса срещу Ген. Заимов.
Чести гости в дома на сем. Белопитови са творците Проф. Марко Марков (автор на скулптурата на Патриарх Евтимий в София), Стоян Венев, Златю Бояджиев, Дечко Узунов, Веса Василева, писателите Богомил Райнов, Георги Марков и друг техен съсед от Драгалевци – Ламар. Често се отбиват и журналисти като Ненчо Хранов и Баух Шамлиев. Никола Белопитов има близко приятелство с оперната певица Елена Николай и поетесата Олга Бредестилова.
Въпреки известността и позицията си, Никола Белопитов никога не прекъсва връзката си с родното Панагюрище. Той запазва близки отношения с дългогодишния председател на Панагюрското земляческо дружество ст.н.с. Никола Чамов и редовно съдейства за провеждането на културни събития в града.
По време на кариерата си в Института по електрическа промишленост инж. Белопитов създава трайни приятелства с изявени научни и инженерни специалисти, които са негови помощници, съратници и имат специален принос за развитието на институцията. Такива са ст.н.с. I-ва степен д-р инж. Трайко Атанасов и ст.н.с. I-ва степен д-р инж. Владимир Станчев, и двамата изключителни специалисти пионери в развитието на Българската електротехника. Близък съмишленик и последовател е инж. Богомил Йорданов.
Никола Белопитов има талантът да премахва дистанцията между себе си и събеседниците си. Той се отнася към всички, дори и най-младите специалисти с колегиално уважение, умее да изслушва внимателно чуждите идеи и се стреми да помогне. Неговите колеги и работници пазят прекрасни спомени от съвместната си дейност и го описват като скромен човек, който се държи като равен с всички, обича да помага на другите не само в научните им изследвания, но и за личните им проблеми. В спомените си академик Ангел Ангелов разказва: „Сега сме тръгнали към Европа, но той беше още тогава европеец – по възпитание, и по манталитет, и по образование. И беше голям патриот, подчертавам патриот, който всячески се стараеше да издигне научно-техническия имидж на България пред света.“ Инж. Александър Дачев допълва: „Инж. Белопитов остави една дълбока следа с маниера си на работа. Той показа как трябва да се работи в един научен институт. Благодарение на този маниер в по-късния период на развитие на института успехите не закъсняха.“
В края на живота си, когато е прикован на легло, Никола Белопитов намира време да напише книга. Единствен читател остава синът му Райко, но сюжетът е футуристично-утопичен. Карибската криза и падането на американски самолет с две атомни бомби над Испания вдъхновяват инж. Белопитов да създаде история наречена „Какво ще се случи през 2000-та година?“ В нея той предвижда, че Светът ще постигне хармония и ще спре политическото разделение, човечеството ще се откаже от оръжия и войни, хората ще изградят хуманно общество и ще използват ресурсите си за грандиозни научно-технически проекти. Един такъв проект е преграждането на Беринговия проток и в строителството участват представители от целия свят. Има вплетена романтична история между руснак и американка. Бъдещият свят е показан като сплетен, мирен и успешен. И наистина, днес, студената война е история и светът продължава да се глобализира. Границите се изтриват и хората се учат да работят и живеят заедно. Може би някой близък ден ще постигнем и другите негови мечти.
