Inventor and Innovator

1963 - 1972

След освобождаването от поста на директор на НИПКИЕП инж. Белопитов се отдава на научно-изследователска работа като ръководител на секция Електрология на института, включваща лабораториите по „Електроискрово напластяване“ и „Електрохидравлична обработка на металите.“ По това той е избран от Научния съвет по електротехника и утвърден от Висшата атестационна комисия (ВАК) за старши научен сътрудник първа степен. Тогава, на възраст от 62 години, той казва „Смисълът на моя по-нататъшен живот е да гледам и да се радвам на непрекъснатия възход на българската електропромишленност  и със скромните си сили да работя, макар и малко, за него.“ Той продължава изследванията си върху метода за електроискрово напластяване и неговото внедряване в различни области на индустрията, както и върху метода на електрохидравлично диспергиране, на базата на които са създадени и внедрени в практиката много промишлени уредби. През цялото време инж. Белопитов остава силно ангажиран с развитието на института и не се колебае да споделя предложенията си за подобрение и усъвършенстване на работата, Това не винаги е оценявано от новото ръководство.

Никола Белопитов споделя притесненията си, че кадрите на института не следят развитието на новите технологии, не се занимават с перспективни изследвания и това ще доведе до изоставане на българската електропромишленост. Той смята, че са необходими постоянни, целенасочени и интензивни изследвания, които да носят потенциален икономически ефект и решават проблеми, съществени за цялата индустрия по това време.

Той подготвя и предоставя списък с важни насоки на развитие, на които трябва да се обърне внимание като черпи информация от последните научни открития в чуждестранната преса. Десетилетия по-късно се вижда, че препоръките са били много адекватни и резултатни, в основата на най-ефективните постижения на Института и електропромишлеността като сериите комплектни регулируеми електрозадвижвания за металорежещи машини с ЦПУ и промишлени роботи, сериите портативни ръчни инструменти, микромашините за изчислителна техника, преобразователите за плавно регулиране на асинхронните двигатели и много други.

По-късно инж. Белиопитов пише „През моята дейност като научен работник и директор, аз се стремях да доказвам през висшите ръководни органи, че науката е производителна сила и към нея трябва да се обръща по-голямо внимание. Това се разбра и се създадоха много научни учреждения. Основаните от мен институти станаха най-значими. Станаха училища за научни кадри.“

Методът Белопитов

През 1951 г. като ръководител на Научно-изследователския институт по съобщенията инж. Белопитов започва работа по създадения от него оригинален метод за електроискрово напластяване на благородни метали върху контактни повърхности, по-късно получил международното наименование „Методът на Белопитов.“ В средата на XX в. все повече държави преминават към системата на автоматичните телефонни централи, но абонатите по цял свят страдат от неприятни шумове при разговорите си, поради лошата контактна връзка. Множество изследователи и инженери работя по този проблем, но инж. Белопитов предлага ефективно, достъпно и евтино решение. Методът осигурява напластяването на съвършено малки метални плоскости, като нанесения слой е здраво споен с основния метал и може да се валцова, кове и пресова. Контактния натиск се разпределя на по-малка повърхност, при което се постига по-голямо налягане. Нанесеният слой е с увеличена твърдост, а контактното съпротивление значително по-малко. Методът позволява нанасянето на различни видове сплав,  създаване на малки портативни апарати за експлоатация и възможности за пълно автоматизиране и механизиране.

По метода на Белопитов за премахване на шумовете в телефоните на хиляда телефонни поста се ползват само шест грама злато. При въвеждането на електоискровата технология се изразходва 6 до 9 пъти по-малко благороден метал в сравнение с оригиналната технология. Времето за напластяване на един контактоносач може да се сведе до 1,5 секунди. Механичната устойчивост на напластените контакти е неколкократно по-висока.На 10.01.1957 г. е регистрирано първото изобретение на инж. Белопитов, което третира електроискрово напластяване с помощта на вибратор. Методът е признат от Института за изобретения и рационализации и е издадено авторско свидетелство. Няколко месеца по-късно Министерски съвет разрешава патентоването му в чужбина и на 17.09.1959 г. Германия патентова метода на Белопитов, който става първия признат патент на Български гражданин в страната и цяла Западна Европа. След това откритието е патентовано в Швейцария, САЩ, Канада, Австрия, Франция, Белгия и общо 11 страни. Отделно, изобретението е прилагано в страните от тогавашния социалистически блок. По-късно той усъвършенства метода, като разширява възможностите му чрез използване на въртящи се напластяващи електроди с различна конфигурация, което осигурява по-висока производителност и равномерно покритие.

Инж. Белопитов пътува в чужбина, за да представи откритието си. Той посещава неколкократно СССР, Германия и Белгия. САЩ, Англия, Аржентина и Норвегия се възползват от патента на Белопитов. 50 броя апарати за електроизкрово напластяване се произвеждат и въвеждат в Съветския съюз и ГДР. Немските специалисти успяват да внедрят метода и за силнотокови контактни системи.

Как се произвежда и внедрява методът у нас? През лятото на 1957 г. с първия създаден апарат за автоматично нанасяне са облагородени части от контактите на Софийската автоматична централа Номер Четири. След около 20 дни инициативата е изоставена. След критичен доклад на Министъра на съобщенията за забавяне на работата,  Управление на съобщенията прави план за внедряване и поръчка за изработването на 11 броя апарати. През 1959 г. апаратите са изработени без да са изпълнени на база съществуващия изпробван модел. Появилите се дефекти възпрепятстват въвеждането на апарата, а вината за това се  прехвърля на автора. Инж. Белопитов настоява, че апаратите могат да се ползват след известни корекции, но вместо това са поръчани още 10 броя нови апарата. Междувременно, поощрявани от недоброжелатели, някои от конструкторите заявяват претенции за съавторство. Случаят се разследва от Министерство на промишлеността, която се произнася единодушно в полза на инж. Белопитов. Това, обаче, допълнително забавя внедряването.

Междувременно, много места в съобщенията доброволно и самоинициативно прилагат изобретението успешно. Частни радиолюбители и радиотехници правят такива апарати и поправят радиоприемници. Голям интерес към апаратите проявяват промкомбинатите в страната. Професионалисти и любители осъзнават ползата от изобретението и го прилагат на практика. Методът започва да се прилага в Слаботоковия завод при производството на радиоапарати и телевизори. Министерството на отбраната го внедрява в съобщенията си.

На 8 януари 1959 г. в статията на Работническо дело „Кой прокуди ‚Златната птица‘?“, журналистът Барух Шамлиев пише „Случаят с изобретението на инж. Белопитов е много показателен. Вместо нашата страна да организира масово производство на този апарат и износът им в чужбина, сега по вина на един отблъскващ бюрократизъм, ще се задоволи с приложението на едва 5 броя машини  (Кога ще стане това, за сега е неизвестно).“ Проблемите със министерство на Транспорта и съобщенията продължават когато те забавят да информират инж. Белопитов за получената покана за изнасяне на научен и експериментален доклад по метода на конференция в тогавашна Източна Германия (ГДР). Уязвен Никола Белопитов отправя критично писмо адресирано до Министъра „Телеграмата, с която ме канят в ГДР стана известна на пощенци десет часа преди аз да я получа. (…) Сега като ме попитат защо не съм се отзовал на поканата, аз не мога да кажа, че вие не сте ме пуснали. Това значи, че не ми се дава доверие, че съм бламиран.“ Въпреки всичко инж. Белопитов заминава за Берлин, макар и на свои разноски и със два дни закъснение. Поради закъснението на основния докладчик организаторите удължават конференцията. По-късно, когато той отново поема ръководството на секция „Електротехнология“, той ръководи екипа си към редица новаторски изработки и печели награди за иновации до самата си смърт.

Късни години

При навършването на 65 години Никола Белопитов се пенсионира. За това той пише с много хумор „опитах се да бъда редови пенсионер, но много бързо започнах да остарявам.“ Той се връща като ръководител на секция „Електротехнология“ в института. Там той продължава внедряването на електроискровото напластяване като организира производството и продажбата на ръчни апарати в СССР, ГДР и Швеция. Инж. Белопитов и неговите сътрудници създават машината ЕЛФА 5-71 за позлатяване и нанасяне на твърди сплави върху режещи инструменти и продължават започнатите през 1960-те изследвания в областта на електрохидравличната обработка на материалите. Това намира израз в създаването на лабораторни и промишлени уредби с различно предназначение. Под ръководството на инж. Белопитов в секция „Електротехнология“ се създава нов, неизползван до тогава метод за бързо и ефикасно смилане на водонеразтворими багрила. Този метод, наречен ‚електрохидравлично диспергиране“ се състои в ползването на електрическа искра в течна среда, която раздробява багрилото до нужната величина. Методът е признат за изобретение и се патентова в няколко страни по света. За откритието екипът получава златен медал по време на юбилейното 800-годишно издание на Лайпцигския панаир през 1965 г.

Друго оригинално съоръжение на секция „Електротехнология“ е уредбата „Ехо 2-II“ предназначена за електролитна обработка на прецизни детайли от листов материал и диелектрично фолио. В сравнение със съществуващите тогава методи уредбата позволява 3 до 4 пъти по-висока точност и 10 пъти по-голяма производителност на труда. Екипът на инж. Белопитов работи върху разрешаването на много практични проблеми на индустрията като:

• нанасяне на антикорозионни материали и благородни метали върху големи повърхности
• чистене на отливки с електрически разряд в течна среда
• смилане на твърди материали
• боядисване под влияние на електрически заряд в течна среда
• обработка на питейни и отпадъчни води

На Общосъюзната изложба в Москва през 1972 г. екипът на инж. Белопитов получава почетна диплома за лабораторната електрохидравлична мелница ЕХЛ-1Л. Същата е закупена и инсталирана в Изследователския център за геоложки изследвания в Орлеан, Франция. На същата изложба колективът на инж. Белопитов взема и златен медал за друга разработка, направена съвместно с Централния институт по изчислителна техника (ЦИИТ) за локално електроискрово напластяване за плато върху основите на маломощни транзистори. Вестта за този успех заварва инж. Белопитов на болнично легло в Първа градска болница, София. Въодушевен, той започва да планира въвеждането на разработката за производството на транзистори в Благоевград, но устремът му е прекъснат. На 24 март 1974 г. неговото голямо и всеотдайно сърце спира да тупти. Никола Белопитов почива на 73 годишна възраст.